The fidgeting phenomenon или Феноменът на „подвижността“ – защо неволно сме „подскачащи“ човечета.

„Спри да се въртиш“! „Не внимаваш“! „Има ли нещо интересно отзад, че не слушаш урока“ – всички тези фрази са ежедневие в българските училища. Въпреки това, в ерата на постоянни разсейвания и постоянно бомбандиране на информация, поддържането на фокусирано внимание се е превърнало в ценно умение. Това е особено важно за деца и ученици, които често се сблъскват с множество стимули, борещи се за тяхното внимание. Наскоро имах възможността да работя с дете, което беше пример за предизвикателството да поддържа фокус. Въпреки че все едно имаше „таралеж в гащите“, то ме изненада с това, че запомни и обосновано отговаряше на въпросите от урока, като демонстрира впечатляващо запазване на вниманието си върху материала. Така че се замислих – как може едно дете да чуе и да попие това, за което беше урокът, когато очевидно имаше по-интересни неща (като моето Йорки куче), а други – които чинно се фокусират и присъстват в час – не си спомнят нито едно нещо, което учителят е казал?

Феноменът на „подвижността„

В сферата на образованието не е необичайно да има неспокоен ученик, който постоянно се върти и мърда върху стола си. Това явление, често наричано „хиперактивност“, отдавна се свързва с липса на фокус или ангажираност. Моите наблюдения обаче, хвърлиха светлина върху един очарователен аспект на това поведение – дори ние, възрастните, го правим.

Отвъд повърхностното разсейване

На пръв поглед е лесно да отхвърлим нервността като знак за разсейване. В края на краищата, как може човек да бъде напълно ангажиран с урока, когато трудно може да седи мирен? Това предположение не винаги е вярно. За много ученици, особено тези с излишък на енергия или особено кинетично разположение, движението може да служи като изход за излишната енергия. Вместо отклонение, това нервиране може всъщност да бъде механизъм за канализиране на тази енергия, позволявайки по-фокусирано умствено ангажиране.

Оказва се, че някои деца са това, което наричаме ​​„кинестетични учащи“. Тези хора схващат концепциите най-добре чрез физически преживявания и движения. За тях подвижността може да служи като средство за кинестетично укрепване, което помага да се затвърди тяхното разбиране за представения материал.

При навлизане по-дълбоко в психологията на нервното поведение става очевидно, че това не е универсално поведение. Различните хора се „нервят“ по различни причини и разбирането на тези мотивации е от първостепенно значение за преподавателите, които се стремят да оптимизират своите методи на преподаване. Ето някои препоръки:

• Търсачи на стимулация – някои ученици процъфтяват със сензорна стимулация. За тях лекото полюшване на стол или усещането на допира на предмети може да осигури точното количество сензорен заряд, с който да подобрят своя фокус. Така че не се карайте на тези деца какво правят, а наблюдавайте и периодично проверявайте тяхното внимание.
• Ритмична регулация – Някои хора използват ритмични движения като средство за саморегулация. Тези движения, независимо дали са почукване с крак или люлеене напред-назад, могат да имат успокояващ ефект, позволявайки на ума да се установи в състояние на повишен фокус.
• Освобождаване на когнитивното натоварване – подвижността може също да служи като освобождаващ клапан за когнитивното натоварване. Когато е изправен пред сложен или предизвикателен материал, актът на движение може да осигури моментна умствена почивка, позволявайки на обучаемия да се върне към задачата с нова яснота.

Използване на подвижността за ефективно учене

Признаването на разнообразния характер на „въртенето“ отваря различни възможности за преподавателите. Вместо да се разглежда като пречка, това поведение може да се използва за подобряване на учебния опит. Ето две идеи, които могат да помогнат:

• Разчупени учебни среди – Чрез предоставяне на опции за разчупено разположение на местата за сядане или включване на инструменти като „джаджи“ играчки, преподавателите могат да предложат на учениците свободата да се движат, докато все още активно участват в урока.
• Насърчаване на саморегулирането – Даването на възможност на учениците да разпознават своите собствени предпочитани методи за подобряване на фокуса може да е добър подход. Насърчавайте открития диалог за това какво им помага да се концентрират и работете заедно, за да намерите стратегии, които са в съответствие с техния стил на учене.

В заключение, феноменът „подвижност“ ни приканва да се замислим върху нашите предубедени представи за внимание и фокус в класната стая. Разпознавайки уникалните начини, по които децата и възрастните се ангажират с информацията, ние можем да създадем приобщаващи учебни среди, които да насърчават разнообразен набор от стилове на учене. Така ние не само се приспособяваме към „нервните“, но и отключваме техния неизползван потенциал за целенасочено, ефективно учене.